ЗАМЪРСЯВАНЕ

Определение

Замърсяването на околната среда е внасянето в дадена среда на нови, нехарактерни за нея вещества (физически агенти, химични съединения или биологични видове) или превишаването на нивото на нормалната им средногодишна концентрация. Замърсяването може да бъде предизвикано от естествени (природни) фактори или антропогенни (дължащи се на човешката дейност).

Замърсяването на околната среда може да е под формата на химични вещества или енергия като шум, топлина или светлина. Замърсителите могат да бъдат изкуственно произведени вещества или енергия, или могат да се появят по естествен път. Появилите се по естествен път се смятат за замърсители, ако съдържанието им в средата е

по-високо от естественото им ниво. Замърсителите се класифицират като точкови или неточкови замърсители на околната среда.

Понякога терминът "замърсяване" е разширяван като дефиниция за всяка субстанция с по-висока концентрация от нормалната в системата в която се намира. Промерно, водата е източник на живот, но в големи количества може да бъде класифицирана като замърсител: ако човек изпие достатъчно голямо количество вода, физическата система на тялото ще наруши баланса в който се намира, което дори може да причини преждевременна смърт. Друг пример е високият шум, който причинява психологичен дисбаланс и психоза, този метод е бил ползван като оръжие във войните.

Здравето и опазването на околната среда

Замърсяването на въздуха може да причини смърт на много организми включително и хора. Озонът може да причини дихателна недостатъчност, сърдечно-съдови болести, болки в гръдния кош и конгресия. Замърсяването на водите е причина за над 14 000 смъртни случая дневно в развиващите се страни поради смесване и некачествено (или липсващо) филтриране на канализационните води. Звуковото замърсяване води до загуба на слуха, високо кръвно, стрес и загуба на съня. Оловото и други тежки метали причиняват неврологични здравословни проблеми. Химическите и радиоактивни вещества могат да причинят рак, други видове мутации на клетките, неправилно развитие на плода при бременност и др.

Кой печели от планините боклук край София?

От години жителите на българската столица се карат заради стотиците хиляди тонове боклук, които са складирани пред вратите на града. Най-накрая обещаната фабрика за преработка на отпадъци трябва да бъде построена.

“Cui bono?” – кой печели от това, че въпреки дългогодишните планове, столицата на България София все още няма фабрика за преработка за боклук, попита преди няколко дни президентът на страната Георги Първанов. И предложи главният прокурор да започне разследване кой има икономическа полза от това.

“Президентът проиграва безгрижно доброто ни отношение”, реагира обиден кметът на София Бойко Борисов. Според него причината в покрайнините на града да се издигат 600 000 миришещи до небето бали боклук е неуспех на правителството. То не е успяло да скъси предписаните от закона срокове за получаване на разрешително за издигане на фабриката за боклук. “Когато с боклука се прави политика, политиката се превръща в боклук”, коментира вицепремиерката Меглена Плугчиева взаимните нападки за вината в безкрайната сага около проблема с отпадъците на София.

Планират фабриката за боклук от 2005 година

През юли 2005 година жители на софийския квартал Суходол блокираха пътя към местното депо за отпадъци и потопиха София в боклуци за няколко седмици. Според тях капацитетът на депото бил изчерпан и те успяха да наложат затварянето му. За произтеклото в следствие на това алтернативно междинно решение – опаковане на боклуците - технологията предложи австрийската фирма “Ивенио” с машините за опаковане Speed Baler.

Няколко месеца по-късно, на изборите за кметското място, Бойко Борисов излезе с обещанието да реши проблема с боклука на София чрез бързо реализиране на фабрика за преработка на боклук, “така че бъдещите кметове да не се сблъскват вече с него”. Наистина, през март 2006 година той проведе конкурс за инвеститори, в който участваха 39 български и чуждестранни предприятия. Малко по-късно обаче търгът на офертите беше прекъснат като беше обяснено, че той служил само за “набавяне на информация”, а фабриката за преработка на боклук трябвало да бъде построена с пари от европейските фондове.

Оттогава на различни интервали от време се появяваха различни изявления за мястото, технологията и датата за завършване на бъдещата фабрика за боклук, без да има видим конкретен напредък. Три български предприятия прибраха около 15 млн. евро за балирането и съхраняването на боклука на София от септември 2005 година до ноември 2007, когато Борисов отново наложи отварянето на столичното депо за боклуци въпреки съпротивата на населението на Суходол.

Тъй като терените в покрайнините на София не достигаха за трупащия се балиран боклук, няколко стотици хиляди бали бяха транспортирани на отдалечените на 150 км депа в Пловдив и в Карлово, за което според изчисленията бяха направени нови разходи в размер на 75 млн. евро.

Европейската комисия заплаши България със санкции, ако до края на ноември за складирания край София боклук не бъде намерено трайно решение, с което предизвика трескаво търсене за подходящи депа. След като Пловдив и Карлово отклониха с благодарности приемането на още бали, единствената българска община, която засега се съгласи да депонира 180 000 бали боклук срещу заплащане от 12 евро на тон, е отдалеченият на 400 км дунавски град Силистра.

Въпреки че не е ясно какво ще се случи с останалия вече складиран боклук, кметът на София Бойко Борисов не иска и да чува за проблема с боклука: “Имаме едно от малкото депа в България с перфектни документи”, казва той. До края на септември, обещава той, едно ново съоръжение за сортиране ще намали натрупването на депонираните отпадъци с около една четвърт. Въпреки това отсега може да се каже, че капацитетът на Суходол ще се изчерпи през следващата година, дълго преди да бъде готов заводът за преработка на боклук, който ще заработи най-рано през 2011 година. На запитването дали EVN има намерение да помогне на София за изграждането на такъв завод, говорителят на компанията Щефан Цах не пожела да каже нищо конкретно.